Ето ме отново след лятната почивка...

Привет! Лятото е към своя край, а ние сме все още във ваканционно настроени. Работа, ангажименти и други задължения, към които не успяваме да се адаптираме. Концентрацията ни куца, както се казва. Но...не бива, необходима е мобилизация, за да осигурим другото лято. Още едно "Но", както се казва в една реклама "Ооо, лятната почивка, понякога ми идва да си почина от нея!". 
Нямам повече но-та, време е за работа, приятели! Както виждате и музата ми е почивка още, хахаха...

Студен(т)ски празник или голямата накърквация?
Две кила ракия, скрити в храсти пред дискотеката и домашна загрявка в основата на купона

Коя е най-голямата мечта на всеки студент-новобранец (б.а. това е новопостъпил гимназист във висше учебно заведение, търсещ смисъла на живота си)? Давам ви малко време да помислите, а аз през това време ще си налея едно питие…Опс, че аз май издадох отговора на въпроса. Не, не бива така!
Тогава едно, две, три…нека го кажем в един глас „НАПИВАНЕЕЕЕ!”.
Шегичка, колеги! Честит празник на всички студенти! Бивши, настоящи и бъдещи (тези да си помислят още от сега какво ги очаква).

Празник или поредният купон – това е въпросът, лутащ се из главата на студентите в изминалите няколко дни (те и за по-дълъг период от време не могат да плануват). За някои няма значение толкова тази подробност, понеже това е поредният повод за яка алкохолизация. И разбира се, разкази след това за количеството спиртни напитки, които са консумирани и колко дивиденти и смисъл в живота на „жалкото същество” студент носи това.
Думата празник е само една завеса, която прикрива истината за 8 декември. Мистерията около това как празнуват студентите си остава обществена тайна до ден днешен. Разкриването й ще донесе последствия върху цялото студентско съсловие и хората, обвързани с него.
Но както и да е. За всеки студент разполагането с бутилка домашна ракия и мезе в оскъдни количества си е празник. Ако се намери и хубава компания, супер! Верният другар „компютъра” ще съдейства за музиката и ето ти празник. Без значение дали е 8 декември или 8 септември !
Умее ли студентът да си направи веселото, без това да му коства посещение на болница или поне кварталната аптека е спорен въпрос.
„Мен след 8 декеенври ни мъ търси. Най-малку два три дена съм пиян”, „Оооо, брат, ша са отрежа като последния селянин.”, „Яко, сървайвър, браат”…това са част от заканите преди празника.
Без да повдигаме споменатата вече завеса, смятам, че студентите умеят да се веселят. Тази част от тях, която предпочита да пие и пропилява живота си, е неин проблем.
Истината е, че с балканския ни манталитет дълго време няма да стигнем далеч. Увеселителните заведения са направени с цел да се събират там хора, за да се забавляват. Да консумират алкохол, да танцуват, да си направят шоуто. За целта при затруднено придвижване на излизане са осигурени таксита пред входа на дискотеката. Но ние до къде я докарваме. Дотам, че сме „скъперници” за десет лева, които ще оставим в заведението и ще се почерпим. Но за сметка на това, за да не се прекараме, с още няколко тарикати взимаме бутилка домашна ракия и я скриваме в някой храст в близост до дискотеката. И в поредната си роля на „излязъл на въздух” човек си покъркваме нагло, споделяйки това със съмишлениците си. Безплатна музика, кой ти я дава!
Да сме живи и здрави. Честит празник, весела Коледа (премиера на 25 декември) и лека нощ на теб Бойко!

Бъди шут, иначе ти бият шута!

Преди векове Уилям Шекспир е казал, че "Животът е сцена и ние сме актьорите на нея". Право е казал господин англичанинът. Прозрението му пасва "едно към едно" в наши дни и е от голямо значение, за да успееш в каквото и да било начинание.

Вариативността на всеки от към образи и роли, в които успява да се въплати, му носят дивиденти. Вярно е, че и в тази ситуация я има и другата страна на медала. Привържениците на която биха казали "Не, не си прав" или "Не е така, братче, изпаднал си в грешка". Но както и да е...

Говорихме за ролите и тяхното значение в XI-я век. Истината е, че подобни приоми са наложителни. Защото след великолепното българско произведение "Криворазбраната цивилизация" в наши дни имаме и криворазбрано отношение. Всичко опира до интересите и това как аз да прецакам другия, за да ми е добре на съвестта.

Имам чувството, че в нашата красива страна има хора, които ако не прецекат няколко човека през седмицата нищо не са свършили. Все едно, че гонят норматив, както едно време правехме в часовете по физическо възпитание. Тичане, скачане с цел възпитание, макар и физическо.

А сега това качество е под закрилата на Червената книга, понеже е на изчезване.

Общо взето се получават странни ситуации, в които човекът пред теб е добронамерен, но след известно време откриваш "ценното" в него. А именно, че тази добронамереност в него хич я няма.

Поза, роля, предназначена за това, да те заблуди и да му свършиш услуга.

Но и ние се научихме, драги прецаквачи, иде и нашият ден! Докато вие се радвате на поредните  си лъжливи победи, ние ви кроим такава контраатака, след която ще останете без гащи!

Писна ни от лицемери и хора, които не си държат на думата. Айде бегайте! ;)

"Мързелива събота", кой не би я пожелал?

Бачкане цяла седмица. Нерви, псуване и какво ли не. А причините? Ами те са ясни...Нервен шеф, навъсени колеги, мрачно време и какво ли не?

Но какво от това бих казал аз, след като в края на седмицата идва съботата, с главно "с". Защо? Ами...кой би отказал спокойствие, топлина, нежност и вкусна храна.
Спокойстиве, създадено от идеята, че не си на работа. Топлина от нежната прегръдка на любимият човек. Нежност от обикалящата те любов и вкусна храна, която е резултат от "пуснатото на свобода" въображение.
Но истински ценното в цялата тази ситуация е кефът от това да измислиш нещо от почти никакви опции. Освободеното напрежение от глупостите през седмицата се превръща във вкусна подправка на дългоочаквания уикенд.

Какво му трябва повече на човек? Може би..."мързелива събота".

Грипясваме ли?

През последните дни широко се коментира темата за свинския грип и евентуална епидемия. Хрумват ми няколко въпроса дали отново населението ще се панира и поддаде на поредната медийна атака или ще предпочете разумното – да предприеме мерки. 
Балканецът е странно същество. Казвам това, защото вместо да се предвиди случващото се, той ще коментира, страхува, преувеличава, но няма да направи нищо, за да се погрижи за себе си. 
Целият проблем идва от там, че ние българите нямаме културата да се консултираме с лекар при проблеми.
Грипясваме или психясваме? Сами си изберете...

Модерно ли е да си "блогър"?

България е страна на чудесата. И това не е тайна за никого. Само това човешко същество, което не е посетило нашите географски ширини, все още не е констатирал това. А именно, че в България и само тук, могат да се случват "необясними" чудеса.

Напоследък често ставаме свидетели как хората споделят, че са си направили блог и било много забавно. Но какво е това блог и има ли то почва у нас?

Е, има! Това е отговорът! Дори и Ники Бареков си има блог, защо пък и всеки друг средностатистичеки българин, разполагащ с компютър, да не се сдобие с тази толкова необходима придобивка. Често хората бъркат блога с обикновен интернет-сайт, като публична тайна са и злоупотреби с подобни електронни издания. Те се състоят в това да се публикуват реклами и други доходоносни неща.

Но както и да е... Ето и от къде идва наименованието на това неофициално название на интернет-сайт. Блогът (съкратено от английското weblog) е вид уебсайт, където се пише, както в дневник, а новите попълнения са в обратен хронологичен ред. Блоговете често предлагат коментари или новини за определена тема, като храна, политика, култура, екология, социални проблеми, икономика, градска и суб-култура, или местни новини; други служат като лични дневници. 

Е, и аз реших да съм модерен и си направих блог. Нека да ми е честито ;)